Matthew 15

Божии заповеди и човешки предания

Мк. 7:1-13

1 ^a Тогава някои йерусалимски книжници и фарисеи дойдоха при Иисус и Му казаха: 2 ^b „Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“ 3Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание? 4 ^c Защото Бог е заповядал: „Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.“ 5А вие казвате: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма“, 6той може и да не зачете баща си или майка си.“Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед. 7Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите: 8 ^d „Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене; 9 ^e и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби“.“

Кое прави човека нечист

Мк. 7:14-23

10 И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете: 11не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“

12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“ 13А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено. 14 ^f Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“

15 В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“ 16Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате? 17Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън? 18 ^g А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека. 19Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство. 20Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“

Вярата на една езичница

Мк. 7:24-30

21 ^h И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. 22И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“ 23Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“ 24 ⁱ А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ 25Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“ 26 ^j Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ 27А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“ 28Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.

Изцеляване на множество болни

29 ^{k l} Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там. 30И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели. 31 ^m Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.

Ново чудесно нахранване на четири хиляди души

Мк. 8:1-10

32 ^{n o} А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“ 33И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“ 34Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“ 35Тогава заповяда на народа да насяда на земята. 36И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа. 37Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша. 38А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.

39 И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.